АПРИЛЪ

Слънчевъ снопъ отъ прозореца влиза,
цвѣтенъ снѣгъ е земята покрилъ
като съ брачна, данетелена риза -
дойде пакъ неусѣтно априлъ.

Богъ е мѪдъръ и благъ, и прощава
всѣка пролѣтъ на грѣшния свѣтъ.
А печлитѣ сега опрашаватъ
медоносниятъ ябълковъ цвѣтъ.

Вечеръ лъха презморскиятъ вѣтъръ,
който всичкитѣ пѪпки разви.
Азъ обичамъ безумно и свято -
Богъ сърцето ми благослови.

Но е моята страстъ негасима,
и безмълвенъ е пламналий зовъ -
че той нѣма ни образ, ни име:
азъ обичамъ самата любовъ.

- Елизавета Багрияна