ЕСЕНТА

<





Есента пристъпва тихо, вече тук е тя.
Есента пак запали своите клади от листа.
Есента, в очите ти изгрява златна тя.
Есента ни припомня пак, че мъдър е света.

Няма вече слънце, пясък и вълни.
Мое лято, още малко остани.
Мое лято, как отлетя – под порива на есента.

Песента въздига към небето и горчи.
Есента ни припомня – ти си жива, аз съм жив.
Есента ни връща към един забравен свят.
Есента позлати отново каменния град.

По-свободно тръгна лятото оттук.
Литна погледът след птиците на юг.
Мое лято, как отлетя – след кладите на есента.

– ТАНГРА